ЗАБЪ̀БРЯМ СЕ, -яш се, несв.; забъ̀бря се, -иш се и (остар.) -еш се, мин. св. -их се и (остар.) -ах се, св., непрех. Увличам се в бъбрене, бъбря по-продължително време; забърборвам се. Величков каза някои добри думи за сбирката ми, разпита ме где съм пътувал по Адриатическо море; забъбрахме се. К. Христов, СбЦГМГ, 274. – Е, какво се забъбрахте? – Славчо, думай сега какво ще думаш на булката си. Ив. Вазов, Съч. VII, 63.